По-малкото… съперник или приятел?!

Раждането на братче или сестриче винаги е стрес за по-голямото дете. Но стресът може да бъде различен – един помага на растежа и развитието, а друг може да бъде деструктивен, разрушителен и травмиращ. Нашата цел е да помогнем на всяко дете да приеме своя нов статут и да възприеме правилно новия член в семейството.

• Как да подготвим детето за появата в семейството на още едно дете? Колкото и да е странно, първата и може би най-важна задача е своевременното и грамотно полово възпитание. Разбира се, грамотното полово възпитание трябва да е комплексно, а да не е свързано само с новата бременност.

Какво се има предвид? С първия интерес на детето към произхода на бебетата, то може да разбере, че раждането на децата е удивително и величествено чудо (създадено от природата, бог и просто съществуващо като факт). За това, че децата се появяват от любовта на мама и тати и се явяват материализация на тази любов (може да кажете, че когато хората се обичат, на тях им се иска да сътворят нещо необикновено, красиво и радостно! А какво може да бъде толкова красиво и необикновено, освен такава запетайка Като тебе!) – това е духовен аспект. И материалния: за това, че всяко бебче расте в корема на своята майка и излиза през специална дупчица, която съществува именно за това.

Защо му е необходимо да знае всичко това? Затова, защото в съзнанието на детето се запечатва /дори и неосъзнато/, трепетно и уважително отношение към възникването на новия живот. Освен това, винаги иска да се обичат родителите му, да има любов между тях, затова благожелателно и с радост е готово да възприеме всичко свързано с нея. Традиционните “полови приказки” за щъркела, зелката, купуването от магазина и родилния дом – създават в детето /вярващо между другото!/ потребителско отношение към появата на човека: ако поискам ще ми купят, а ако поискам ще го върна обратно, или ще го изхвърля, там и без това има колкото си поискаш.

• Втората задача - е да информираме адекватно детето. Ние му разказваме за появилата се бременност в самото начало. Защото и на него му е необходимо време, за да се подготви. Ние разговаряме за срока на бременността, не е необходимо да се конкретизира с дати, по добре е ориентировъчно. Например твоето братче ще се роди през есента, или когато татко ти има рожден ден. Може да му показвате картинки със съответния срок на развитието на плода и да обсъждате с него миниатюрните размери на бебчето и удивителното му развитие. Може да му покажете с кукла как приблизително лежи бебчето в корема, и при напреднала бременност да му позволите да предположи къде са крачетата, главичката или дупенцето. Работата е там че детето не вижда връзка между кръглия корем на мама и истинското бебе с ръчички и краченца: тази игра ще му помогне да си го представи отвътре.

Детето ви трябва да разбере, че очакваното попълнение в семейството няма да стане пълноценен партньор при игрите. Няма нищо по обидно от неоправданите надежди! Много по-спокойно ще бъде ако веднага разбере, че бебчето ще бъде безпомощно и ще се нуждае от внимание и грижи, но след това ще порасне /доста бързо/ и с него ще е много интересно да се играе. Заради това си заслужава да се потърпи.

Много полезно е да се ходи на гости при новородено бебче. Както се казва ръка да пипне, око да види .... :-)

Необходимо е непременно да се обсъди маминото отсъствие по време на раждането, още повече ако детето ви не е оставало никога без мама. Кажете му, че пътуването в специалното място е необходимо за да са здрави мама и бебчето. Съвпадението от стреса от изчезването на мама и появата на малкото бебче е много травматично за по-голямото дете, затова се опитайте да направите адаптацията постепенно: по често звънете от родилния дом, говорете си с чакащото в къщи по-голямо дете за своята любов към него и му давайте да послуша мрънкането на новороденото.

• Третата задача – позиционирането. Отговорна е задачата на детето да намери своето място в новосъздадената структура на семейството. С раждането на второто дете първото сменя своята роля от “единственото” на “по-голямото”. Детето се пробва в ролята на покровител и учител, а това много го приближава до мечтата му да стане голям. Освен това, в ролята на по-голямото дете се засилва усещането за отговорност, за помощ на мама и участието му в семейните задачи и проблеми. Много е важно да стимулирате и одобрявате тези негови желания да бъде по-пораснало – но, разбира се, родителските очаквания трябва да бъдат адекватни /предвид възрастта, темперамента и други особености/.

Много е трудно за детето ако то е второ и се ражда трето. Задачата да се примири със ролята си на “средно” е много специфична. Ревността е свързана с това, че ролята на “голямото и силното” вече е заета, а ролята на “малкото” са му я взели. На него му е нужно много внимание и помощ в намирането на своето достойно място в семейството.

• Четвъртата задача – любов и внимание! Какво е това ревност? Това е неувереност и страх да получиш по малко любов. Ревността е деструктивно чувство, което разрушава детето отвътре или връща на родителите и “конкурента”. Но в действителност родителската любов е безгранична и не се намалява при появата на още едно дете. Много е важно това да го почувства вашето дете. През цялата бременност и в периода след раждането на бебчето е необходимо да говорите на детето за още по-голямата си любов към него, за гордостта която изпитвате за неговата възраст и по-често да му давате “знаци за своята любов”: телесен контакт /прегръдки, целувки и т.н./; внимание /общуване, съвместна работа и игри, време отделено специално за него/; уважение /към неговите нужди, настроение, оценки и грешки/.

Откъде да вземем толкова много време и сили? Това не е просто, но е по-лесно отколкото ви се струва. Много време отива за кърменето? Отлично – това е подходящо време да си поговорите с по-голямото дете или да си почетете книжка. Малкото точно е заспало и ви се иска да се заемете с домакинска работа? Страхотно – режем заедно с голямото дете салата, прибирате заедно дрешките от простора, или се състезавате кой ще измие по-бързо пода. Весело, нали?! От домашните грижи съвсем нямам сили да се занимавам с по-голямото дете? Учим се да поставяме приоритети и смело да игнорираме неизмития под за сметка на психическото здраве и нормалното развитие на любимото дете. Още повече, че този период е доста кратък – първите най-трудни месеци бързо ще отлетят и на вас ще ви се появи свободно време за всичко или почти за всичко. Но прегръдките, целувките, разговорите за света не изискват специално време.

• Пета задача – адаптация. Всички по-горе споменати мерки ще ви помогнат да направите адаптационния период по-лек и спокоен, но не трябва да очаквате, че такъв няма да има въобще. През първите няколко седмици /а може и месеци/ на родителите им е необходимо да бъдат внимателни към поведението и самочувствието на по-голямото дете и да реагират и на най-малките признаци на недостиг на внимание и любов.

Много често децата започват да играят ролята на “малкото” – искат да ги кърмите, да ги носите на ръце, точно като новороденото, да им слагате памперси и др. Не трябва да им се карате за тези игри – това е нормално. Такова обиграване помага на детето да се пригоди към новата ситуация и да се адаптира към нея, а също така да се опита да бъде в “кожата” на малкото бебе, да разбере наистина ли му е толкова хубаво колкото му се струва. Да поощрявате или да обръщате много внимание на тези игри също не е необходимо, детето бързо ще разбере всичките недостатъци на “бебешкото положение” и бързо ще се върне към своето привично поведение.

За да не провокирате голямото дете към ревност и конкуренция, е особено важно да не сравнявате двете деца /да не ги противопоставяте/, да не се възхищавате на малкото и да не го хвалите в присъствието на голямото. Не акцентирайте вниманието на това, че “мама не може нещо защото малкото ....”. По-добре използвайте модела “ние заедно”: - “Сега ние с тебе ще сменим памперса, а след това ще извадим тези играчки, които ти искаш” или “Нашето бебче е слабичко и се нуждае от нашата с тебе помощ, за да ... хайде да направим сега с тебе това и това”.

• Шеста задача – решаване на проблема. Ако сте успели да решите първите пет задачи, то до шестата може да не се стигне :-). Как да реагираме ако детето се опитва нарочно да причини вреда на бебето /трябва да се има предвид, че детето може да бъде подтикнато и изследователски интерес, който няма отношение към ревността/. Ако опита например във ваше присъствие да удари бебето, то правилното поведение е уверено и спокойно да хванете ръката на детето, да го отведете настрани и да си поговорите с него. Да му се карате, а още повече да го наказвате – най-неудачните способи на въздействие, т.к. те потвърждават мислите на детето, че вече не го обичате, а обичате само “конкурента”.

Най-добре да започнете разговора с детето с думи, любов и разбиране на неговите преживявания: “Аз много те обичам и виждам, че в момента си разстроен и обиден на братчето си”. След това може да му кажете, че мама много се притеснява когато обиждат нейните деца: “аз винаги ще ви защитавам, аз ще го защитавам така както защитавам и тебе ...”.

Ако случайно поведението на първото дете силно се е изменило /агресивност или обратно плахост, раздразненост, лош сън, напрегната емоционалност/, то има смисъл да се обърнете към детски психолог, който ще помогне на вас и на детето успешно да преодолеете този сложен период без загуби.

От мъдростта и търпението на родителите ще зависи емоционалния комфорт на цялото семейство, нормалното психическо развитие на децата и крепката дружба между тях. Вие задължително ще успеете.

Център «Съвременни родители»
27 март 2006 г.

Още материали